Де́мон от гръцки: δαίμον daimon = божество
До V в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи "даймон" е дума за "божество". След IV в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.
В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове” - Библията (Евангелие на Матей). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.
В науката демон понякога се наричало (метафорично) измислено същество, участващо в мислен експеримент (например демон на Максуел, демон на Лаплас и др.)
В съвременния разговорен език, както и в публицистиката, думата демон в редки случаи се употребява метафорично за човек, който благодарение на своите лични качества е станал проводник на непоправимо зло в обществения живот на обществото - напр. Демонът на републиката Думата се употребява в публицистиката за отрицателни явления в обществения живот. Например в „Новите български демони“ (2008 ) на немският разследващ журналист и писател Юрген Рот разследва и анализира дейността на Ахмед Доган, Румен Петков, БСП и варненската групировка ТИМ. Демон е употребен като синоним на понятието "Mafia Borghese" - структура, проникнала във висшите сфери на едно общество.
Думата демон понякога се употребява и в поезията като засилена метафора на чувствата.
Сократ наричал демон (божествен) гласа, с който водел разговори. Сократ не отричал, че е възможно да е говорел със себе си.
Библията дава някои примери на хора, обладани или повлияни от демони [1]. Според библията демоничното обладаване причинява физически страдания като неспособност за говорене, епилептични симптоми, слепота, и др. В други случаи то кара човека да направи нещо много лошо, като юда или новозаветният Юда Искариотски са основните примери.
Според асиро-вавилонската митология, гениите (същества от ранга на ангелите, но не са ангели) са демони, които участват в живота на хората, но са невидими и неуловими.
Херметиците вярвали, че небето управлява боговете, а демоните, подчинени на боговете, управляват хората.
[You must be registered and logged in to see this link.]
